използвам правоъгълна дълбока тавичка с разм. 23/11см

Тази рецепта твърдя, че е изключително сполучлива. Само се въоръжете с търпение да омесите хубаво тестото. Аз не разполагам с кухненски робот. Меся на ръка, затова ми е нужно повече време.

Идеята за този козунак е на Петя Аргирова. За тестото се доверих изцяло на нейната рецепта. Получи се страхотен, апетитен сладкиш! Онова, което съм променила по мой вкус е плънката (сложих малко повече продукти и вместо ракия използвам ромов ликьор, който е много ароматен).

Необходими продукти

за тестото:

500 гр брашно

2 яйца

1 белтък

150 мл пресно мляко

125 гр захар

75 гр масло, безсолно

25 мл олио

1 пак. суха мая (7 гр)

щипка сол

40 мл ромов ликьор (вж. продуктите за плънката; използвам го за накисване на стафидите, след което го добавям в тестото); може да го замените с друг ароматен алкохол;

ванилия на вкус

лимонова есенция на вкус

за плънката:

1 ч.ч. стафиди, накиснати в ромовия ликьор

140 гр локум, цветен (нарязан на кубчета)

орехи, едро нарязани (по желание, но аз ви съветвам да не ги пропускате)

50 гр масло, безсолно, разтопено (за намазване на кората)

за декорация:

захар за поръсване

едри орехови ядки, на половинки/четвъртинки

1 жълтък, за намазване на козунака

Начин на приготвяне:

Накисвам стафидите в ромовия ликьор за 1 час. Трябва да поемат част от течността и да омекнат. След като са готови ги прецеждам и запазвам ликьора, който ще използвам по-късно в тестото.

В купа разтопявам маслото и добавям към него олиото.

В широк съд поставям сухите съставки: брашното, солта, ванилията, 1 с.л. от захарта и маята. Правя кладенче в средата, в което добавям разбитите 2 яйца с 1 белтък (да са на стайна температура).

Загрявам пресното мляко с останалата захар (разбърквам да се разтопи). Не трябва да е горещо, когато го добавям към останалите продукти, а само затоплено. В млечната смес добавям лимоновата есенция и ромовия ликьор (от стафидите). Всичко това изсипвам в съда със сухите съставки и замесвам тесто.

Постепенно, в процеса на месене, на няколко пъти добавям от сместа с масло и олио до пълното усвояване. Когато правя козунаци, добавям мазнината на части, а не наведнъж.

Месенето продължава 10-15 мин. на ръка. Тестото е меко и много еластично.

Оставям го да втаса, покрито с памучна кърпа, в топла, но изключена фурна.

След което го омесвам още веднъж за кратко. Има мехури по повърхността – значи, всичко е както трябва (вж. снимката).

Върху намаслена повърхност разточвам тестото на правоъгълна кора с деб. около 1 см. (може да не използвате точилка, а да го оформите на ръка; аз го правя по този начин).

Намазвам кората с маслото (50 гр). Разрязвам я на правоъгълници с приблизително еднакъв размер. Размерът на правоъгълниците ще прецените, спрямо размера на тавата, в която ще печете.

Поръсвам щедро всеки правоъгълник с отцедени стафиди, парченца локум и парченца орехи. Леко притискам плънката към тестото.

Подреждам правоъгълниците един върху друг. Тестото е много меко и се получава едно естествено разстилане на получената купчина от правоъгълници (буквално удвояват размера си). Затова срязвам тази купчинка напречно, в средата. Получавам 2 части купчинки. Обръщам ги бързо и сръчно на 90 градуса и ги поставям една зад друга в тавата (предварително съм поставила намаслена хартия за печене). По този начин, тавата ми е идеално изпълнена, без да има опасност след второто втасване и печене козунакът да излезе извън формата.

Втасва втори път. След което го намазвам с разбития жълтък. Поръсвам го обилно със захар, а в цепнатините поставям едри орехови ядки.

Пека в предварително загрята фурна на 170 градуса с вентилатор за 45-50 мин. (времето за печене и градусите зависят от печката, съда за печене, вентилатора и т.н.; винаги наблюдавайте печивата си и не разчитайте 100% на времето посочено в рецептите). Решетката, върху която пека съм поставил в по-долната половина на фурната. Когато горната част на козунака започне да се запича, покривам я с алуминиево фолио (иначе ще изгори). Проверявам дали козунакът е готов с дървено шишче.

Козунакът е най-хубав на вкус, когато се консумира ден-два по-късно.