използвам кръгла, дълбока форма с подвижно дъно, диам. 15 см и вис. 9 см

В търсене на интересни идеи за Великденски печива, които да са различни от нашите традиционни козунаци, попаднах на рецепти за т.нар. Руски козунак. Изгледах доста видеа по темата, направих допитване до компетентни хора в различни фейсбук групи. В крайна сметка се спрях на рецепта от руския кулинарен канал LudaEasyCook Позитивная Кухня. Представям ви моята адаптация на КУЛИЧ-КРАФФИН. Нямам никакви претенции за автентичност на рецептата (правя това уточнение, защото винаги възникват горещи дискусии относно оригиналността на националните ястия и печива).

Важното е, че се получи един невероятно вкусен сладкиш!

Необходими продукти

за тестото:

350 гр брашно, пресято

110 мл пресно мляко, затоплено

1 яйце

2 жълтъка

80 гр захар

30 гр жива мая

щипка сол

40 гр меко масло, безсолно

ванилия на вкус

портокалова есенция на вкус

за плънката:

80 гр масло за намазване на кората (да е разтопено, безсолно) – може да не спазвате стриктен грамаж; оригиналната рецепта е с повече масло, но на мен ми се стори твърде много и го редуцирах;

100 гр захаросани портокалови корички (купувам ги готови)

щипка индийско орехче

2 големи шепи филирани бадеми (може да са предварително запечени)

по желание към плънката може да добавите:

стафиди или други сушени плодове на парченца, накиснати в ароматен алкохол до омекване и отцедени (по желание; аз ги пропуснах);

различни натрошени ядки (по желание; не съм слагала друго освен филираните бадеми, но вие може да импровизирате както ви харесва)

ще ми трябва още:

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Смесвам брашното със солта.

Разтварям маята в пресното мляко, поръсвам с щипка захар. Изчаквам да се активира, след което добавям тази смес към брашнената.

Разбивам захарта и яйцата с миксер до разтваряне на захарта и получаване на светъл жълт крем. Добавям и него в купата с брашно. Следват маслото (40 гр) и есенциите.

С миксер замесвам меко тесто (използвам приставките за тесто; ако нямате такива, може да го месите на ръка – отнема около 10 мин.). В началото тестото е много лепкаво. Не се изкушавайте да добавяте повече брашно. Тъй като съдържа масло, ще се уверите, че след известно време ще престане да лепне и ще бъде изключително меко, еластично и приятно за работа.

Оставям го да втаса на топло в намаслена купа, покрито с найлоново фолио.

След втасването го поставям върху намаслена повърхност, размесвам го за кратко и го разточвам на прозрачна правоъгълна кора с помощта на точилка. Кората трябва да е много тънко разточена. Това няма да ви затрудни, тъй като тестото е много маслено и еластично.

Намазвам кората с мекото масло (80 гр). Поръсвам я с портокаловите корички, бадемите и щипката индийско орехче.

Навивам кората на руло (от по-тясната страна е по-добре, макар че аз го навих по дългата). Разрязвам рулото надлъжно на 2 части, като в единия му край оставям цял участък около 5 см. (там не режа). Получават се 2 фитила, съединени в единия край.

Сега следва да приложа малко бързина, прецизност и сръчност. Свивам единия фитил на охлюв (разрезите да останат навън, видими).

Върху охлюва “качвам” неизрязания край и около него навивам почти спираловидно втория фитил. Отново, както при първия охлюв, посоката на навиване е такава, че разрезът с плънката да е от външната страна. Вижте линка към видеото в анонса за повече яснота. Може да приложите и други начини на свиване. Целта е да постигнете интересен външен вид.

Поставям козунака в намаслена форма. На снимка съм показала как да увеличите височината на борда на формата с помощта на хартия за печене. В моя случай това беше излишно, тъй като формата ми е достатъчно дълбока.

Оставям го да втаса втори път.

Пека на 180 градуса с вентилатор в предварително загрята фурна.

Печенето отнема около 35-40 мин. Това зависи от печката ви, така че наблюдавайте козунака си.

По време на печене покривам повърхността му с алуминиево фолио, за да не загори.

След като изстине малко го изваждам от формата (моята е с подвижно дъно и е много удобна). Поръсвам го с пудра захар.

Съвети:

Не очаквайте текстура на конци, както при българските козунаци (маслото се добавя наведнъж, а не на части). Тестото на Краффина е по-скоро многолистно (както при тутманиците). При разчупване, готовият сладкиш се дели на слоеве.

Въпреки малкото количество захар, сладостта е достатъчна, защото в плънката има захаросани цитруси (стафиди). Не се изкушавайте да добавяте повече захар.

Десертът е с характерна височина. Формата за печене трябва да е по-скоро висока, отколкото широка.