2 бр. хлебчета

Това е първото ми творение с квас и нямам търпение да го споделя!

Дълго време не се решавах да меся с квас. Знаех, че не е проста работа. В крайна сметка, дали защото стриктно спазвах указанията на “вещи в занаята” или просто ми проработи “късмета на начинаещия”…не знам, но и квасът, който захванах и храних в продължение на седмица се получи с отлично качество, а и хлябът на финала е най-вкусният, който съм правила някога.

Изпекох 2 много апетитни багети с неустоим аромат – онзи, от “едно време”, когато като деца бабите ни пращаха до хлебарницата за ръчен хляб, а ние го изяждахме още по пътя.

Конкретно, за тези багети се доверих на Йоана Петрова.

Избрах нейния метод, защото от всичко изчетено по темата ми се стори най-приложим и лесен за първи стъпки с кваса. И действително, нещата се получиха! Отнема време, почти цял ден. Но всички останали идеи, на които попаднах изискват още по-голямо посвещаване.

Съвсем скоро ще направя отделна публикация за начина, по който аз “захванах” моя квас-майка. Изчаках го търпеливо 1 седмица, редовно го захранвах и ми свърши чудесна работа.

Не се плашете от работата с квас! Не е толкова сложно, колкото изглежда. Иска се само търпение и Любов!

Необходими продукти:

200 г активен квас (ако нямате приготвен вкъщи, може да си купите от някоя хлебарница – на малко места се предлага, за съжаление);

550 г бяло брашно

350 мл топла вода

1 и 1/2 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

В широк съд смесвам брашното със солта. Правя кладенче в средата, добавям активния квас и водата.

Замесвам тесто. Меся на ръка около 10-15 мин. Тестото, което получавам в крайна сметка е много еластично и лепкаво. Меся го с намаслени или набрашнени ръце. Въпреки че лепне, не добавям допълнително брашно.

Поставям го в намаслен съд, покривам го с найлоново фолио. Втасва на топло 3 часа (стайна температура около 20-25 градуса).

След втасването, тестото е увеличило обема си почти двойно, а на повърхността са се образували мехури. Това е добър знак, значи всичко е наред. Познава се, че тестото е втасало добре, ако след лек натиск с пръст някъде по повърхността, то бързо възстановява формата си.

Разделям го на 2 равни части/топки. Върху набрашнена повърхност разточвам всяка топка на ръка до образуване на елипса. Надлъжно, прихлупвам част от едната половина на елипсата върху другата (но да не се припокриват изцяло – виж снимката по-горе). Притискам видимото ръбче върху основата от тесто и започвам да навивам на руло от прихлупената част (рулото да не е твърде стегнато). Външното ръбче прищипвам леко към тестото (за да не стои отцепено) и оставям багетата да легне върху него. По същия начин оформям и другата.

Поставям багетите в тава, върху набрашнена хартия за печене. Аз използвам решетка за печене на багети, но съвсем не е задължително. Обикновена правоъгълна тава би свършила почти същата работа. Покривам багетите хлабаво с найлоново фолио и втасват втори път за 2 часа.

Загрявам фурната на 220 градуса (може да загреете до 250 без вентилатор, но моята е с вентилатор, който не мога да изключа). На две места на дъното на фурната поставям големи купички с вода.

Когато фурната е загряла достатъчно, върху повърхността на всяка от багетите правя по 3 диагонални разреза с остър нож (преди това съм ги поръсила с брашно). Това е само за визуален ефект. Направете разрезите по-дълбоки (8 мм), за по-добър външен вид.

Аз не направих точно разрези, а само леко маркиране с ножа (като релеф) – не го препоръчвам, защото по този начин багетата ще се “сцепи” на друго място, където е най-слаба и няма да е с желания външен вид. В моя случай стана точно така, което, разбира се, ни най-малко не попречи на вкусовите качества.

Пека на 220 градуса с вентилатор за около 15 мин. После намалявам фурната на 200 и пека още 20-25 мин. Печенето е много ориентировъчно. Не се наемам да определям точни минути. Аз наблюдавах хлебчетата през стъклото през цялото време. Много зависи от фурната, от формата на хляба и съда за печене. Така че, съветвам ви да не залагате на точни минути, определени в рецептите, а да наблюдавате печивата си. В случая, това е напълно възможно.

Конкретно за този хляб е много важно да се пече на висока температура и да сме подсигурили достатъчно влажна среда във фурната. Времето преценете сами.

Всеки експерт по кваса, ще ви каже, че добре изпеченият хляб при почукване създава усещане за кухина.

Аз не съм проверявала моя с почукване, но се изпече точно толкова, колкото исках (хрупкава ароматна коричка със загар и мека сърцевина с шупли).

Хлябът се разрязва, когато е напълно изстинал.

Изчакайте поне 1 час след изпичането.