използвам кръгла тава с диам. 33 см

Отдавна се каня да разточа домашна баница. Няма нищо по-прекрасно и по-любимо! Като дете си спомням как моята баба правеше по 3 големи тави в един и същи ден. Тя беше ненадминат майстор на баниците. В онези времена живеехме цялата рода на куп. Баба ми все шеташе край печката, а аз все покрай нея се въртях. И така…с баниците сме стара любов. 

Рецептата, която ви споделям е много подобна на бабината, но…баба винаги готвеше “на око”. Затова не съм записала точните пропорции за тестото. Наложи се да се поразтърся и попаднах на подобна рецепта за Шопска баница (на Петя Аргирова). Използвах нейната идея за тестото. Технологията по разточване и навиване е на баба. И така, получи се нещо уникално! Съпругът ми каза, че тази баница му напомня на баниците, които правеха неговите баби (което е голям комплимент за мен). На децата също им стана любимата Баница!

Необходими продукти

за тестото:

3 и 1/2 ч.ч. брашно (чашата ми е с вместимост 250 мл)

1 голямо яйце

3 с.л. олио

1 ч.ч. хладка вода

1 ч.л. сол

за намазване:

250 гр свинска мас, разтопена (изглежда много, но си е съвсем точно – ще се уверите накрая);

ще ми трябва още:

допълнително брашно за разточване

за плънката:

3 яйца, разбити

400 гр твърдо сирене, натрошено

Смесвам сиренето с яйцата и плънката е готова!

Начин на приготвяне:

В купата към миксера изсипвам по-голямата част от брашното със солта, разбърквам и правя кладенче в средата.

В кладенчето добавям яйцето и олиото. Замесвам с миксер (с приставките за тесто), като постепенно доливам водата. Добавям остатъка от брашното (винаги оставям малко брашно, което да добавя накрая, защото в зависимост от вида брашно, може да се окаже, че няма да се наложи да използвам цялото предвидено количество; тестото трябва да е меко).

Меся 10 тина минути (накрая може и малко на ръка). Тестото е много меко и не лепи, изключително приятно за работа. 

Разделям го на 3 равни части, от които оформям 3 топки. Поставям ги върху набрашнена памучна кърпа. Покривам ги хлабаво с найлоново фолио и ги оставям да си починат за 30 мин. (моите престояха почти час – нямаше никакъв проблем).

След което, върху набрашнена повърхност разточвам с точилка първата топка. По време на разточването поръсвам периодично кората с брашно. В крайна сметка трябва да получа кръгла полупрозрачна кора – дотолкова да е прозрачна, че да се вижда леко повърхността, върху която точа. Не се стремете към супер прозрачни и тънки кори (съвсем не е нужно в случая). 

Поръсвам кората обилно с мас и после равномерно с плънка. Започвам да я навивам на хлабаво руло от едната страна и стигам до половината/средата на кората. След това по същия начин навивам от срещуположната страна (така че 2 те навити части да се срещнат в средата). Внимателно взимам единия край и сръчно и бързо свивам на охлюв в центъра на намаслена тава. 

Същите действия повтарям и с другите 2 кори. Завивам ги около централния охлюв като дъги (края на всяка да е обхванат/обгърнат отстрани от средната част на следващата дъга). Ако се срещнат две крайчета, ще станат твърде хрупкави, също така външният вид няма да е добър след изпичане. Затова се полагат с “отстъп”.

Поливам навитата баница с остатъка от маста.

Пека в предварително загрята фурна на 220 градуса с вентилатор за 40 мин. По някое време я покривам с алуминиево фолио, за да не прегори отгоре. Не се притеснявайте, ако по време на печене забележите, че баницата буквално се пържи в мас. Нормално е. След като я извадите от фурната, само за минути ще попие цялата мазнина.

Ако я консумираме топла, ще е хрупкава. Ако изчакате няколко часа – става мека като душичка, заради маста (аз, лично предпочитам този вариант). Реже се с домакинска ножица.