използвам кръгла, дълбока тава с диам. 28 см
Необходими продукти:
500 г турски кори за баница (използвам кръгли, които са дебели, тежки и плътни; фините кори не са подходящи);
1 кубче пилешки бульон (за подсилване на вкуса)
за плънката:
1 малко пиле (предварително сварено, обезкостено и нарязано на дребно)
1 голяма глава кромид лук, нарязан на дребно
18 малки гъбки (без дръжките), нарязани на парченца
200 г настъргана моцарела (може да се замени с кашкавал)
1 връзка магданоз, нарязан на ситно
хмели сунели (грузински сушен микс от подправки) на вкус
сол на вкус (само при необходимост, защото моцарелата и бульонът са солени);
олио на вкус (за напръскване на корите и за задушаване на зеленчуците);
за заливката:
бульонът, в който е вряло пилето
за поръсване:
1 шепа настърган кашкавал/моцарела
семена нигела
Начин на приготвяне:
Сварявам пилето заедно с кубчето бульон. След което го обезкостявам и нарязвам на дребно. Запазвам бульона.
В тенджерка с малко олио и бульон на дъното задушавам лука и гъбите. Когато са готови добавям пилешкото месо, овкусявам с хмели сунели и сол. Разбърквам за минута и отстранявам от котлона. Накрая добавям магданоза и плънката е готова.
Намаслявам дъното на тавата. Застилам го с 1 кора. Кората е с по-голям диаметър от тавата. Надиплям я леко в центъра (ако се скъса не е проблем), за да влезе в размера на тавата. Това е желан ефект при турските кори. Не трябва да са опънати, а да са набръчкани, да “дишат”. Ако прецените, че кората не е достатъчно дебела, напръскайте я с олио и отгоре надиплете още една. Идва ред на плънката. Разпръсквам я по цялата повърхност. Поръсвам с настъргана моцарела…Следва нова кора (или 2), плънка, моцарела…и т.н. докато свършат корите. Накрая завършвам с кора.
Нарязвам баницата на квадрати. Поливам я с бульона. Бульонът трябва да покрие корите (имайте предвид, че този вид кори абсорбират много течност).
Покривам тавата с алуминиево фолио. Пека в предварително загрята фурна на 180 градуса с вентилатор за около 50 мин. След което, премахвам фолиото, поръсвам с малко кашкавал и семена нигела. Запичам за още 10 мин. до разтопяване на кашкавала.
Предпочитам да я консумирам студена.
февруари 20, 2020 at 13:24
Привет, рецептата звучи чудесно, само се чудех кои са тези т.нар. „турски кори“? Подозирам, че ако не ползвам правилните, има опасност да се получи супа.
февруари 21, 2020 at 08:50
Здравейте 🙂 В случая ви трябват дебели плътни кори – т.нар. къпани и печени на сач. Напишете в Google „Böreklik Yufka“ и погледнете изображенията, които ще се покажат. Така ще се ориентирате как изглеждат корите. Обичайно са под формата на кръг или полукръг с голям диаметър (по 3 или по 5 броя в пакет). Живея извън България и затова не ви пиша конкретна марка. Няколко дами ми споделиха, че в София се намират в някои Млечни къщи, пекарни и големи вериги. Поразпитайте продавачките и съм сигурна, че ще намерите. Успех! 🙂
февруари 24, 2020 at 09:03
Много благодаря! Приготвих баницата вчера и се получи доста вкусна. За плънката всичко беше точно, само хмели сунели не знаех колко да сложа, понеже нямам опит с подправката. Лъжица и половина сякаш беше добре, но можеше и още да поеме, си мисля. С корите нещата малко се объркаха – взех едни на килограм, които ми се сториха дебели, но явно не са правилните. Плюс, че се оказаха твърде големи за тавата и мигрирах към по-голяма. Понеже бяха по-скоро меки, имам чувството, че поеха доста от топлия бульон още в хода на заливането и накрая вътрешните два слоя бяха повече с консистенцията на юфка. Освен това, не намерих правилната моцарела (поне така си мисля). Сложих от бялата, не най-меката, но и не толкова зряла, като жълтата. Не можах да намеря в магазините. А не исках да слагам кашкавал или друго, защото щеше да стане доста солено. Пекох на долен реотан и вентилатор с тава в средата на фурната, може би трябваше да е само на вентилатор. Замених нигела със сусам – беше вкусно и така.
март 1, 2020 at 13:37
Много се радвам, че баницата се е получила вкусна! Относно хмели сунели – някои миксове съдържат сол и спрямо това преценявате количеството (иначе е на вкус). За корите не мога да ви кажа точно правило, защото са толкова различни…това, което ми хрумва е при много плътни кори (както във вашия случай) да се слага по-малко количество бульон, да се пече на по-ниска температура за по-дълго време. Аз пека на най-долния улей във фурната с вентилатор и покривам с фолио по някое време. За плънката всякакви импровизации за позволени! Така, както е описано от вас – много добър първи резултат! Благодаря ви за доверието при избора на рецепта! 🙂